сряда, 24 октомври 2007 г.

Как Златко Живков "катери" НАДОЛУ


Колажи:




ДИСЕКЦИЯ

КАТЕРАЧЪТ НАДОЛУ



ОСЕМ ГОДИНИ ГЛЕДАЩИЯТ С ШИРОКО ЗАТВОРЕНИ ОЧИ ЗЛАТКО ЖИВКОВ ПЪЛЗЯ И ВМЕСТО ДА СЕ ИЗВИСИ КАТО КАТЕДРАЛА - ОСТАРЯВАШЕ ИЗХАБЕН КАТО ГАЛОШ, ОБРАСЪЛ С РЕЦИДИВИ НА ОЗЛОБЛЕНИЕ, ЗАЩОТО ГУБИ

Следващите редове са за онези, които осъзнават необходимостите в Монтана.
И за теб , който още носиш чувството за справедливост в сърцето си.
Юздите !/ Юздите бързо!/ На моя ален кон./ Юздите и мойта карабина… Кой знае защо този стих на Павлето – големият малък човек, неповторимият художник и поет – припламнаха в съзнанието ми когато придърпах клавиатурата, за да вложа и моите мисли в онова, което други вече бяха писали. Те чакаха завършека на възможно най – пълната дисекция на досегашния монтански кмет Златко Живков. А покрай него – и на общинската администрация, и на живота в региона и на всичко друго, което ги вълнува като млади хора, напрягащи криле да надмогнат съпротивлението на една почти херметическа затвореност.
Юздите бързо … Карабината … – нали сме край Огоста .
И ето ги – революционно са започнали колективната си творба.
От дълго време Монтанско преживява дните си под видимото ръководство на Златко Живков, но всъщност – под диктовката на група тайни сценаристи, наложили един мъчителен за гражданството модел на „съгласувано мълчание”, който преди да ни направи крайно бедни, трябва да ни смачка до крайно прости.
Ето, дойдоха местни избори в есента на 2007 г.; дойде време да бъде разбит моделът като се нанесе единен и мощен удар, разбиващ досегашното статукво:
* статукво на шуробаджанашки подялби и братовчедски келепир и на обръчи от кметски и зам. кметски фирми – все кранчета за изтичане на народна пара към джобовете на местни велможи и полувелможи с азиатско – ориенталска безнравственост, към банковите сметки на приближена до властта стадна политическа камарила от маргинали;
* статукво на сговорни владици, блажещи и в петък, на обкръжаващи кмета орки и голуми, на кохорта от наемници и развратени новобогаташи, разграбващи денонощно градската хазна;и не само заграбили, но и вече засвоили си общината с мисълта народът цял живот да е в ярема им, да го стрижат и да се тътрим в браздата, представяна в европейски вид под формата на нови базалтови тротоари върху стари чубриеви плочки.
* статукво на върхушка от хамелеони и нагаждачи, заставящи ни да сме постоянно в положение на обречени и само понякога да подхвърлят евтини подаяния с възправена над нас грандоманска поза на вездесъщи; на персони от „партията на третия мандат”, които са предани на своите пари, натрупани по времето на патрона им и затова за тях е всъщност важно дали ще останат те, а не дали ще го има него; и затова в разгара на предизборната кампания плъзнаха податки , че първите подпрестолници вече напускат кораба, а самият той след две години щял да бяга за депутат, защото му трябва по-висок имунитет;
* статукво на безвкусната поза на едно преекспонирано кметско лице сред куха бутафория от розови облаци и сервилна тумба от гладни допискари с протегната ръка за сухоежбина;сред медиатори и модератори, които вместо да разгръщат нови перспективи - удобно за тях ни дърпат да си стоим в стари времена и безвъзвратно отминали нрави.
След два мандата дейност с подменени критерии и упорита работа за подмяна на ценности и мислене на минимално ниво, досегашният кмет Златко Живков усмихнато натика общината в сумрачната зона на хронична липса на апетит за авангардни идеи, интелектуална дълбочина и духовна извисеност. Това е много, много тревожно, защото се оказа заговор на нищожността срещу народа...
Не се опре на Съвет от мъдреци и не създаде Ложа на старейшини, а се плъзна из евтино шоуменство. Държеше се досадно като добре облечена мутра и натрапчиво – като силиконова чалгаджийка. Поради което вместо за осем години да се извиси като катедрала, той се изхаби като галош.
Е, направи пари. Имаше власт и разпределяше пари – значи класическо мафиотче. Но да го кажем по-меко: колкото и клетви занапред да изрича в името на хората и за полза на народа – те ще са слова празни, защото вселен у Златко Ж. е вече неизтребимо олигархичният дух... Помните ли притчата за „Парите не миришат”? – Ако не - да ви припомним поетовия възглас „С народа сме, но той дали е с нас?” или пък Апостола с неговото „Народе????”. Ако всичко това сте захвърлили в безпаметността, запомнете поне, че от тук насетне Усмихнатият винаги ще ви гледа с широко затворени очи.
Незрял перестроечен комунист - мутант, инвитро насаден службар и ашладисан анархо-демократ, той не изживя докрай нищо, с което се захващаше. Нямаше и няма пълно щастие, няма радост – накратко казано: В грях политически заченат комплексар, в грях финикийски битуващо менте.
Ако можеше да се погледне отстрани, да се разчете отвътре – възглавницата му всякога занапред ще е мокра. Децата му вероятно ще се срамуват; те ще имат въпроси, по които той няма да може да ги гледа в очите!
Съчувствие ли търси днес?!
Имаше ли го той?!
В последно време Златко Ж. очевидно за всички много се изнерви. Хвърляше се във всички посоки и всякакви фарсове, луташе се дори, но не изживя пълнота в никое свое изхвърляне. Номадното шмекерство не му дава мира, преживява без постигнато вътрешно душевно равновесие и затова се мята от гаф в гаф – включително и като крайно унизително се смали до трето топче в слабините на Цонко.
Впрочем Златко Ж. все искаше да е подобие :
на Стоян Асенов, когато като млад комунист го изпрати на конгрес на БКП / БСП;
на Петко Симеонов, когато бродеше с жълта фланелка на либерал ;
на Иван агент Влайков, когато го натресе на СДС за кандидат кмет;
на Веселин Методиев, когато го ближеше да го изтегли за зам. министър;
на Стефан Софиянски, когато бе във възхода си като столичен кмет;
на Найден Зеленогорски, когато искаше да си засвоява заслугите за някакви външни инвестиции;
на Цонко Цонев, когато подличко се примъкваше да го протежира при Бойко Борисов и да го подкрепи ГЕРБ…
Покрай мнозина се отъркваше и на мнозина искаше да е подобие , но и до днес не е изчистен и фокусиран образ. А така му се иска да възсияе.
Злати, казват е дявол и умее, артист е . Да, хубаво е да гледаш Живота на театрално представление, но е крайно вредно да се прави Театър в живота.
Поантата на златкоживковия театър е: измислено внушавано щастие и неудовлетвореност за хората плюс сбъдната мечта на трето поколение тупанджия, обиращ парсата.
Дори само заради последното - нека напомним на младите хора в общината, че много от приятелствата им се разпиляха по света и е вече много трудно тук - в Монтана, да са мечтатели за смислено преуспяване в сговорни семейства.
За какво „успешно управление” бръщолеви Златко Ж.? За какъв тигър на Северозапада дрънка? Пълна неуместност. Пътят му през мандатите е едно амбициозно усилие на катерач надолу. Смъкнете му доспехите на институцията Кмет и ще видите семплият физкултурник…Абе, кажи му даскал и други обиди не му измисляй. (Ние в общината имаме още двама даскали – председател и зам. председател на общ. съвет и отново сме уникални в България).
На хората от деловите и интелектуални среди да припомним, че досегашният кмет отдавна прегоря и изгоря в липси на умения за формулиране на проблемите и намиране на инструменти за тяхното решаване, че отсъствието на авангардни идеи разпилява творчески пориви и Монтана си остава все така запокитена в Северозападнала България.
Хората от „третата възраст”, които не просто всеотдайно изграждаха община Монтана, а и вградиха тук младост и енергия добре да пресметнат, че с дадения му техен кредит на доверие Златко се позлати; добре да осъзнаят какъв е залога на екскурзиите за отбрани пенсионери ( колко ли се възползват от тях) или каква е цената на комарниците в пенсионерския клуб и за какви пари става дума в следващия абзац.
Активното гражданство, което държи в ръцете си Монтана, нека осъзнае, че златкоживковковият „успешен мандат” е бла - бла, защото работеха фирмите: „Пътбезинженеринг”, „УСМАсвои”, „Вескострой”, „Руменсиком”, „Комунални”, „Пазари”, „Обредни”, „Ицината”, „Цолевата” (какви перални само, чудо?) ,”Любопаркстрой”, „ВиКвброй” и т.н. докато той – типично като болшевик-мутант разпределяше, парцелираше, разделяше (за да владее) и … ЧАКАЛстваше!. Пред нас, публиката, той се показваше чрез постоянно фасадно озъбване, прикриващо вторият - по-истински образ на един лицемер, на перманентно разколебан сребролюбец и постоянно уплашена хиена.
Да, истина е – много се нагушиха пеликаните - видимо е по благосъстоянието им.
Да, истина е - декапитализираха Общината, примери безчет.
Да истина е - изчерпаха модела, спука се балонаът.
И ето ги - налитат за трети мандат. Чули са, че той е наричан кандидат-затворнически. А зачем глазами так играют?
Сега е моментът да ги спрем като извикаме: „Стига им толкова!”. А за главния от тях да отсечем: „Стига Му толкова!”
Стига Му толкова, защото днес кметството е бастион за разигравания по уродливите връзкарски схеми на местните олигархчета, които така затвориха региона, че Монтана продължава да е обезлюдяващ и самоизяждащ се град със затихващи функции; Монтана е вцепенена в застойни години на обедняване, непоносимо много сива икономика и недопустимо сринати духовни и морални ценности.
По изборите Николина Чакърдъкова щяла да пее за него. Тя идва за около 4 000 лв. хонорар. Толкова е брутния вътрешен продукт на глава от населението в регион Монтана. В региона на Благоевград същият продукт е 8 000 лв. Какво откупва Златко с напъните си като трифоновско магаре да припява в дует?!
Градът е със сиромашки театър, вехто читалище, анемичен куклен театър и овехтяваща библиотека; липсва сериозна концертна дейност; няма кино; и това лято ни заобиколиха турнетата на групи и състави… Дори бляскавите хора на Дико Илиев бяха подценени и принизени до мажоретните арабески на дългокраки момичета.
Монтана преживява в липса на Тревожност от бавното пограждавяване.
И това е така, защото назад – през годините на прехода и особено през последните няколко години, нашата община продължава да няма сериозна стратегия за развитие напред.
Всъщност трябва да подчертаем, че никой нямаше интерес от перспективно начертана и добре премислена планомерна дейност, защото тогава нямаше как да работи създаденият през двата мандата добре отработен и отлично смазан корупционен механизъм, обвит обилно в PR – мъглата на един самонафантазирал се и неприлично развеселен провинциалнокомплексиран кмет, изтъкан от нарцисизъм и притиснат от „холивудски комплекс”.
Видно и с невъоръжено око е, че досегашният кмет и част от водещата общинска администрация са потопени в неототалитаризъм и вече не защитават никого от агресивната експанзия на бандитските групировки. Той и водещи чиновници не заслоняват местния бизнес от монополисти и големи вериги (но приемат подаръци и семейни екскурзии от тях), не пресичат арогантността на служители от така наречените изнесени държавни структури и направо абдикираха от приватизацията в региона.
Особено в първия мандат на Златко Ж. когато индустрията на Монтанско се харизваше на чуждици и той не се възползва от правото си да пита кой кой е щом като стъпва в Монтана и позиционира фирмената си дейност тук.
Кмет и приближени упорито отбягваха публичния и прозрачен диалог по сериозните теми и постоянно ни натрапваха светофари, алеи, зебри и фасади, което е нещо рутинно и се оказва на минимално ниво спрямо бюджета през мандатите. Впрочем, направо укоримо е ако не усвояваш дадените от държавата средства. С повече от 30 млн. лв. през последната година е нанесена доста градоустройствена козметика.
Каква друга може да е цената – имат привилегията да разберат само умните.
Подличко е обаче, ако един кмет ежедневно се разхвалва с пити, които друг е омесил и открива няколко пъти един селски водопровод или пък ползва спортната дейност като картелна центрофуга, въпреки фиаското с футбола и отсъствието на смислен аргумент Замфир да се мотае 10 години с два печата из стадионите; или пък дни преди изборите да доизлива към един паметник лъв от мозайка „Балканика”…Лъв от мозайка? – каква метафора на един завършек!?
Аматьори от всякакъв бездарен калибър днес чевръсто, но несръчно щъкат из общината и фалшиво, но от сърце припяват в общинския ансамбъл „Златни парички” с главен худ. ръководител и диригент мустакатото лице на корупцията Златко Живков-Картагенеца, както напоследък доби известност.
Всички те асамблисти вкупом не съзнаха, че Кметството е място за налагане на Закона, а не е място за ежедневни курбани с народни пари; че Кметуването е Мисия, а не келепир и ако изпълняваш тази мисия по сърце и с чест няма как да умножаваш богатството си. Така ли е с досегашния кмет !?
Златко Живков нямаше чувство за мярка, което значи хвалипръцковец; нямаше чувство за срам, което значи дебелоочие; не призна нито една своя грешка, което значи липса на мъжество. И затова мафията на олигарсите сви гнездо в кметския кабинет, откъдето протече и висна застойно над региона своеобразен нов болшевизъм.
Златко Ж. се въртя в изграден от него кръг и в кръгова отбрана лъготеше безмерно. Превърна се в еманация на усъвременения Байгановски бабаитлък и олицетвори клонинг на управленската деградация. Отблъскващата мазногласа мимикрия на Усмихнатия го закова в положението на грозното пате, което се напъва да стане бял лебед. Като споменахме и за двете животинки - нека си припомним, че някога за Пенка Йорданова заведоха пред общината една забрадена коза с табелка „Тя е кметица”. На Златко Ж. може би ще му доведат някой мазен пръч с надпис „Той кметуваше”- просто защото много, много се разсмърдя…и си заслужава боя - със сините тояги по червеното му дупе.
Сто дни преди началото на местните избори Златко Живков бе абсолютно уверен в себе си, чувстваше се култово непобедим. Десет дни преди изборите той вече е разколебан, разклатен и целият обрасъл в рецидиви на озверяването. В паника е – чувства, че дори чисто физически отсъства, че завинаги напуска нещо.
А сега накъде?...
Осветиха се в тази кампания грижливо прикривани ниши в дейността му из кметството. Изрекоха се много натрупани мълчания. Срива се по сипея на надолнището Картагенецът.
Губи, губи - отекват шепоти отвсякъде в главата му
Губиш, губиш – стрелят го провиквания
Губя, губя – извива се сам той
И вече дори кърви отвсякъде. Но … има още няколко дълги мига, за да вдигне бял байрак. Иначе … крах!
Цялата родовообщинска орда е свикана под знамето на Златко Ж. и дейно участва в оперетния му спектакъл. Снимаха го навсякъде с една и съща усмивка тип „зеле” - пред фонтана, който не е направен от него, на листовки, картички и дипляни. Има го на плакат, крачещ покрай камънак – истински Картагенец, при който след първата битка останали само хроми, а след втората - само камънаци. Виждаме го на билборд, надиплил две гуши под разхилен мустак; позволи си да снима покриви от града и да сложи върху тях предизборния си девиз.
Всичко това – за много, много пари. Чии ?...
А можеше, по – простичко можеше да свърши Златко. Достатъчно беше гордо да застане пред един светофар и на плаката да пише : „Това направих аз”.
Или пък още по – евтино: Да полегне върху асфалта на някоя зебра и там да остави отпечатък – съвсем като мъждукаща звезда. Но въпрос на избор.
И в края – ако се почувства засегнат, нека в злобата си не върши излишни движения, а да приеме другостта на различията. И най – после да вдене, че авторите на тези редове не мразят играча, а ненавиждат играта.
…Юздите! Юздите бързо!
Стига Му толкова!

От „Група за Монтана”

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница